ДЕТСКАТА ГРАДИНА

 

Синът ни ходи на частна градина, но тя се финансира от държавата и няма нужда да се плаща такса. Плащаш само за храната и евентуално за някакви събития (екскурзии, празненства).

Записването за градината си е цяло приключение. Изискват се всякакви документи, а кандидатстването започва още след Нова година. Провежда се интервю с родителите и след това се прави класиране.

Но най-шокиращото за един български родител е начинът, по който децата влизат в сградата и излизат от нея. Всички родители идват между 8:20 и 8:40 и влизат с децата си в градината! Трудно е да си представиш такава блъсканица. За щастие, групите са разделени в отделни сгради, но можете да си представите 120 деца със 120 родители да стоят едновременно в тесните коридори. Излизането е още по-шокиращо- вратата се отваря в 16:30 и родителите нахлуват! Вярно, не се блъскат чак толкова, но изживяването е неприятно. Децата са наредени в няколко зали и чакат там. В нашия случай, 2 групи са наредени в салона по физическо и чакат там, облечени и готови за излизане. Хубавото нещо във френските градини е, че децата си стоят с обувките вътре и няма нужда от събуване/обуване. Като добавим това, че градината е към училище (от 1 до 12 клас), тогава можете да си въобразите огромната тълпа от родители и ученици, която се струпала в целия район. Трафикът се контролира от специални служители, за да не стават инциденти. Така или иначе, губи се много време, докато излезеш от района.

За другите детайли не мога да кажа много засега- децата преди обед обикновено играят повече, а следобед имат образователни дейности. На обяд спят малко или поне лежат, само че... с главата, подпряна на масичката пред тях! Няма легла, няма шезлонги- няма нищо за нормален сън. Синът ни засега се връща всеки ден, без да е спал. Обяснява ни, че е много шумно.

Децата в градината са от всякакви етнически групи. Има много мюсюлмани, което е доста странно, имайки предвид, че градината е... католическа. Но като казвам католическа, това не означава, че тя се контролира от религиозни фанатици- в залите има по някоя икона на Богородица, и това е всичко. Хубавото е, че те поне могат да празнуват Коледа, защото се оказва, че в държавните градини не се празнува нищо- те са базирани изцяло на светския принцип. Накратко, в държавна градина или училище няма Коледа! Мисля, че това е малко прекалено, но това е Франция- в нея принципът на разделение на държавата от религията е много строг.

Синът ни засега има проблем с езика и още не може да свикне с това, че не може да се изразява. Учителките са много търпеливи с него и му помагат и окуражават. Другите деца също му помагат. Няма насилие, поне засега. Обяснявам си го с факта, че това все пак е частна градина. Но времето ще покаже дали синът ни ще се адаптира и как ще се развие там.